България
За България Обща информация Разположение Климат Земеделие История
Туризъм
Културен туризъм Морски туризъм Ски и планински туризъм Ловен и риболовен туризъм Балнеотуризъм Екологичен туризъм Селски туризъм Приключенски туризъм
Забележителности
Световно наследство Антични постройки Средновековни крепости Български обичаи Традиционни занаяти Природни паркове Скални феномени Пещери

Български обичаи

БАБА МАРТА (1 Март)

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница. Мартениците са направени задължително от два усукани конеца - червен и бял и се носят за здраве и сила през следващата година.

По време на празника, всеки си закача мартеница на видно място и я носи, докато види щъркел. После я скрива под камък и след време по животинките около нея гадае за бъдещето. С мартеници се закичват и плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост през следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец. С течение на времето се създават все по-оригинални мартенички - във вид на парички, топчета, пискюли, квадратчета в бяло и червено; ивици, увити като змия; неповторимите кукли “Пижо и Пенда” и др.

КУКЕРИ (Март, седмицата, която разделя Месни Заговезни и Сирни Заговезни)

В България се провеждат специални обредни ритуали, наречени Кукерски игри. В тях участват мъже, който обличат различни костюми и маски и изпълняват специални танци.

Маските са изработени от дърво. Върху тях са налепят разноцветни конци и парченца платове, огледала, лъскави пайети, звънци и др. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими.

Кукерските игри целят чрез специалните магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата година. Въздействието на маскираните кукери се подсилва от звука на окачените по костюмите им звънци.

ВЕЛИКДЕН (Април, неделята след първото пролетно пълнолуние)

Подготовката за този празник започва още в четвъртък (Велики четвъртък). Рано сутринта децата обикалят всички съседски и роднински къщи и раздават здравец, а домакините им дават по едно бяло яйце. Този ден яйцата се боядисват в различни цветове - червени, сини, зелени, жълти. Боядисването се извършва от най-старата жена в къщата. При започването на ритуала около нея се събират всички деца. Първо се боядисва първото снесено за деня яйце. То задължително се багри в червено. С него бабата боядисва бузките на всяко дете за здраве. Този ден се приготвят и великденските хлябове.

В петък (Разпети петък) всички почиват. В събота жените разточват тесто, приготвят ястия от месо и всякакви други лакомства, които са били забранени пез дългите и изтощителни Великденски пости.

Празникът започва в неделя сутринта и продължава три дена с хора и веселие. Сутринта всички отиват на църква. При излизане от църквата чукат яйцата. Поздравяват се с “Христос воскресе” и отговарят с “Воистина воскресе”. Семействата отиват на гости при кумовете си и им носят пита и великденски яйца.

ЛАЗАРУВАНЕ (Април, предпоследната събота преди Страстната Неделя)

Лазаруването e момински обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта. На този ден девойките се гиздят. Те се показват на мегдана на селото в знак, че за тях могат да се изпровождат вече женихите. На този ден излизат и родителите на момците, за да видят коя мома ще подхожда на техния син.

Момите, нагиздени с пъстри лазарски премени тръгват да дадат своята благословия на труда. По тях греят нанизи от парички, мъниста, а шевиците по ризата са събрали в себе си цветовете на природата.

Лазарската група обикала всички къщи, за да внесе здраве на стопаните. Стопанката ги посреща с паница вода, а в нея яйца. Лазарките се нареждат около паницата и започват да пеят песни и играят обредни лазарски хора. Те пеят за орача, за овчаря, за цъфналата пролет и за здравето във всеки дом. Да се множат пчелите и да се плодят агнетата в кошарата...

В неделята след Лазаровден, на Цветница, девойките и момите отиват на реката и всички пускат едновременно във водата по китка цветя, върбов венец или хлебна хапка. Онази девойка, чийто венец или хляб излезе най-напред, се избира за "кумица" на лазарките. Лазарките съпровождат кумицата до дома й, където тя ги гощава, а те пак пеят обредни песни. Празника приключва с танци и веселие.

НЕСТИНАРСТВО (21 Май)

Вечерта на този празник, на мегдана на селото се запалва огън от преварително приготвени сухи дърва. Докато огъня се разгори, нестинарите обикалят всички къщи в селото, съпровождани от тъпани и гайди, за пропъждане на болестите и очистване от греховете. Те носят със себе си иконата на св. св. Константин и Елена.

По-късно нестинарките отиват на мегдана до огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки особени звуци: “вах, вах, вах”. Разриват жарта в голям кръг. Под звуците на специфичния ритъм на нестинарската свирня, те се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в жарта. Която влиза първа, взема иконата на св. св. Константин и Елена и с нея играе. Нестинарките играят в жарта не повече от две минути. Понякога, по време на играта те правят предсказания за бъдещето на селото. Счита се, че колкото повече нестинари влязат да играят, толкова повече берекет ще има през годината.

КОЛЕДУВАНЕ (25 Декември)

Коледа се празнува на 25 декември. За вечеря домакинята приготвя нечетен брой постни ястия - 5, 7 или 9. На трапезата се нареждат сушени плодове, пшеница, фасул, пълнени чушки с боб, постни сарми, чесън, орехи и др. В огнището се поставя дебел пън – “бъдник”, който да гори цялата нощ. По “бъдника” предсказват каква ще бъде новата година.

Вечерта, след полунощ тръгват да коледуват празнично облечени момци, предвождани от женен мъж, наричан “статеник”. Те обхождат къщите на своите съселяни, пеят тържествени коледни песни и изричат благопожелания. Коледарите влизат и излизат от дома със специални обредни песни. Статеникът на изпроводяк казва дълга коледна благословия. Стопаните на дома ги даряват с кравайчета, орехи, сухи плодове и луканки.

На следващия ден се приготвя богата трапеза с разнообразни ястия. Семейството се събира около трапезата, а най-възрастният разчупва баница с късмети. На всеки се пада по нещо. На този ден се гадае за бъдещето на всеки от семейството.