България
За България Обща информация Разположение Климат Земеделие История
Туризъм
Културен туризъм Морски туризъм Ски и планински туризъм Ловен и риболовен туризъм Балнеотуризъм Екологичен туризъм Селски туризъм Приключенски туризъм
Забележителности
Световно наследство Антични постройки Средновековни крепости Български обичаи Традиционни занаяти Природни паркове Скални феномени Пещери

Средновековни крепости

В българските земи са съхранени множество Средновековни крепости.

Крепост Царевец

Крепостта Царевец е разположена в живописния град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по времето на Второто българско царство (1185-1393 г.). По онова време склоновете на хълма са били застроени с жилищни сгради, занаятчийски работилници и многобройни църкви и манастири, обособени в квартали. При разкопки са открити повече от 400 жилищни сгради, над 22 църкви и 4 манастирски комплекса.

Царевец покорява с великолепието и размерите си. Яки крепостни стени опасват историческия хълм от всички страни, а високите скали го превръщат в естествено непревземаема крепост. Някога в крепостта можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма. Пред него е имало подвижен мост. Втората порта се намира на 18 м. след първата, а третата - на 45 м. след втората. В централаната част на хълма е бил разположен Дворцовият комплекс. Той представлява архитектурен ансамбъл, ограден от вътрешна каменна стена, бойни кули и 2 входа – от север и от юг. Включвал е Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Крепост Плиска

В продължение на два века - от основаването на българската държава през 681 г. до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, Плиска е била защитена с мощни крепостни стени. Три отбранителни пръстена е трябвало да защитават града от евентуалните му нападатели. Най-външният се е състоял от дълбоки ровове, вторият от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина и третият от стени, изградени от глинени тухли.

Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров.

Освен първа столица на Българската държава, Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.

Велики Преслав

Град Велики Преслав е разположен в полите на Преславска планина. В началото на IХ в. на това място е започнало изграждането на добре укрепено средище. В първия век от своето съществуване града пораства, заграден е с яка крепостна стена, водоснабден и благоустроен. След налагането на Християнството като официална религия от княз Борис (864г.), тук са построени множество храмове. По-късно Преслав става втората столица на Българската държава. Градът преживява изключителен разцвет, като се превръща в център не само на политиката и дипломацията, но и на редица художествени занаяти, забележителни архитектурни достижения, активна книжовна и просветна дейност.

Асенова крепост

Това, което прави най-силно впечатление от Асеновата крепост, е нейната компактност. Смайващо е, че малкото място на върха на чуката, върху която е строена крепостта е застроена оптимално и всичко е наредено със забележителна архитектурна пестеливост и прагматичност.

Съдейки по разположението на разрушените зидове, може да се направи заключението, че крепостта се е състояла от две части - горна (централна) и външна. Централната част е с площ около 10 декара и е по-непристъпна. Там е била главната кула - четириъгълна постройка, направена от необработени камъни, споени с бял хоросан. Във външната част не се забелязват останки от сгради, но най-вероятно там са се намирали стопански сгради и казарми, които били отделени от същинската крепост с допълнителна стена.

Най-добре запазената част от крепостта е църквата "Света Богородица Петричка". Тя е била частично реставрирана през XX век. Вътре може да бъдат видяни стенописи от XIV и XIX в.

Крепост Баба Вида

"Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на град Видин. Историята му е на повече от 2000 години. Крепостта има квадратна форма и заема площ 9.5 дка. Около нея има защитен ров с ширина 12 м. и дълбочина 6 м.

Крепостта е оградена с две стени – вътрешна и външна. Вътрешната е висока, с дебелина 2.2 м. и 9 кули, а външната е по-ниска. Между двете стени се образува външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения. Това е било жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите.

Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото над защитния ров, запълван с вода от р. Дунав, е имало дървен подвижен мост. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. В средновековието там се е издигала църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези постройки са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

Шуменска крепост

Шуменската крепост се намира на 3 км. от центъра на град Шумен. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически паметник в околността. Според археолозите, тя е построена на четири платформи в ранната и късна античност, а през Средновековието е била разширена. По времето на нашествията на Аварите и Славяните, крепостта е разрушена. По–късно българският хан Омуртаг я възстановява. През XI в. е завладяна от Византийците.

Крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство. Днес Шуменската крепост е експонирана като музей на открито.

Крепост Калето до град Мездра

Крепостта Калето се намира до град Мездра. Разположена е върху висок скалист масив, надвесен над коритото на река Искър. Крепостта е охранявала достъпът към проходите на Стара планина. На север от нея се е простирало селище, върху чиито развалини сега е построен съвременния град Мездра. От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика.

Основите на крепостните стени на Калето са положени върху останки от Халколитната епоха. Върху римската крепост е бил изградена византийски отбранителен пункт. По-късно крепостта е била нееднократно достроявана и поправяна. Сега върху непристъпния скален масив могат да се видят крепостните стени, изградени през Римската, Византийнската епоха и българското Средновековие. Археологическите разкопки разкриват останки от различни периоди - жилища, предмети, части от уличната мрежа. Предметите, разкрити при археологическите проучвания свидетелстват за богатството и просперитета на жителите на древния град.

Наскоро тук беше разкрита отбранителна кула от времето на Римската епоха. Тя е била разрушена в средата на ІІІ в., като на нейното подово ниво са останали затрупани складираните там хранителни запаси.

Средновековен град Червен

Средновековният град Червен се намира на десния бряг на река Черни Лом, на около 30 км. от Русе. Kрепостта била издигната през VI в. от византийският император Юстиниан I. По-късно тези земи били завладяни от прабългарите. През XIII век, по време на Второто българско царство средновековният град бил един от най-значимите военни, религиозни и стопански центрове на България.

Червeн се състои от две части - същинският град и Цитаделата. Цитаделата е разположена върху по-високата част на платото. Там са били жилищата на знатните особи и църквите. Интерес представлява правоъгълна кула, която най-вероятно е била на четири етажа. От едната й страна се спускал подвижен мост, който свързвал града с Цитаделата.

Червен бил изпепелен от османските турци през 1388 г. Днес можем да видим останки от замъка, част от крепостната стена, кулата, бойницата, двете порти и основите на църквите.