България
За България Обща информация Разположение Климат Земеделие История
Туризъм
Културен туризъм Морски туризъм Ски и планински туризъм Ловен и риболовен туризъм Балнеотуризъм Екологичен туризъм Селски туризъм Приключенски туризъм
Забележителности
Световно наследство Антични постройки Средновековни крепости Български обичаи Традиционни занаяти Природни паркове Скални феномени Пещери

История

Археологическите открития показват, че територията на България е обитавана още от Каменната ера. От това време датира Вълчитрънското съкровище. То е най-старото златно съкровище в света и e открито край град Варна.

В бронзовата епоха по българските земи се заселват траките. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят множество доказателства за богата култура. В периода XI - VI век пр.н.е. се появяват първите тракийски държавни обединения. През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V век са включени във Византия.

Тракийски стенопис
Вълчитрънското съкровище
Дворец в Перперикон

През VI век на Балканския полуостров се заселват славяни, а през втората половина на VII век - прабългари. Славяните и прабългарите се съюзяват и създават Българската държава, официално призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска. Под управлението на хан Тервел (700-718 г.) България се превръща в голяма политическа сила, а при хан Крум (803-814 г.) се разширява териториално.

През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.) българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.

В края на IX век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техни ученици идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Времето, през което царува Цар Симеон (893-927 г.) се определя като "златния век на българската култура". Границите на България по това време се определят от Черно море, Бяло море и Егейско море.

Приемане на християнството
Братята Кирил и Методий
Славянската азбука

При наследниците на Симеон страната отслабва от вътрешни борби. През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. Още през първите години под византийско управление българите започват да воюват за свободата си. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър. Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207 г.).

По времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет. Границите са разширени до Черно море, Бяло море и Адриатическо море. Икономиката и културата отново са в разцвет.

През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх. Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабва страната и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско управление. Началните години се характеризират с неорганизирани опити за извоюване на свободата. По-късно появата на хайдутите позволява основаването на добре организирано национално-освободително движение. Основни фигури в него са Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и много други българи.

Четата на Христо Ботев
Корабът Радецки
Залаването на Васил Левски

В началото на XVIII век започва формирането на българската нация и развитието на българската просвета. С голямо значение е "История славянобългарска", написана през 1762 г. от монаха Паисий Хилендарски. Идеите за национална свобода водят до установяване на самостоятелна национална църква, развитие на образованието и културата.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.), българската държава е възстановена. Бившите български територии са разделени на три - Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.) никога не е било приемано от народа. В следствие на него избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Паисий Хилендарски
Български опълченци
Посрещане на руски войски

Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция. През 1908 г. става цар на българския народ. България заедно със Сърбия и Гърция участва в Балканската война (1912 г.) и се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а други части се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия. През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България. На 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за Народна република. Царицата майка, цар Симеон ІІ и княгиня Мария-Луиза напускат страната през Турция за Египет. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации.

Първа световна война
Втора световна война
Начало на демокрацията

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизация и връщането на земята. През 1990 г. Жельо Желев става първият демократично избран президент на страната.

След 1996 г. основни приоритети във външната политика на България стават членството в Европейския съюз и НАТО. През 2004 г. България става член на НАТО. Очаква се страната да бъде приета в Европейския съюз в началото на 2007 г.