 |
|
|
|
История
Археологическите открития показват, че територията на България е обитавана още от Каменната ера. От това време датира Вълчитрънското съкровище. То е най-старото златно съкровище в света и e открито край град Варна.
В бронзовата епоха по българските земи се заселват траките. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят множество доказателства за богата култура. В периода XI - VI век пр.н.е. се появяват първите тракийски държавни обединения. През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V век са включени във Византия.
През VI век на Балканския полуостров се заселват славяни, а през втората половина на VII век - прабългари. Славяните и прабългарите се съюзяват и създават Българската държава, официално призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска. Под управлението на хан Тервел (700-718 г.) България се превръща в голяма политическа сила, а при хан Крум (803-814 г.) се разширява териториално.
През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.) българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.
В края на IX век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техни ученици идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Времето, през което царува Цар Симеон (893-927 г.) се определя като "златния век на българската култура". Границите на България по това време се определят от Черно море, Бяло море и Егейско море.
При наследниците на Симеон страната отслабва от вътрешни борби. През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. Още през първите години под византийско управление българите започват да воюват за свободата си. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър. Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207 г.).
По времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет. Границите са разширени до Черно море, Бяло море и Адриатическо море. Икономиката и културата отново са в разцвет.
През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх. Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабва страната и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско управление. Началните години се характеризират с неорганизирани опити за извоюване на свободата. По-късно появата на хайдутите позволява основаването на добре организирано национално-освободително движение. Основни фигури в него са Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и много други българи.
В началото на XVIII век започва формирането на българската нация и развитието на българската просвета. С голямо значение е "История славянобългарска", написана през 1762 г. от монаха Паисий Хилендарски. Идеите за национална свобода водят до установяване на самостоятелна национална църква, развитие на образованието и културата.
През 1876 г. избухва Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.), българската държава е възстановена. Бившите български територии са разделени на три - Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.
Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.) никога не е било приемано от народа. В следствие на него избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция. През 1908 г. става цар на българския народ. България заедно със Сърбия и Гърция участва в Балканската война (1912 г.) и се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.
Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а други части се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство.
В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия. През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България. На 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за Народна република. Царицата майка, цар Симеон ІІ и княгиня Мария-Луиза напускат страната през Турция за Египет. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации.
10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизация и връщането на земята. През 1990 г. Жельо Желев става първият демократично избран президент на страната.
След 1996 г. основни приоритети във външната политика на България стават членството в Европейския съюз и НАТО. През 2004 г. България става член на НАТО. Очаква се страната да бъде приета в Европейския съюз в началото на 2007 г.
|
|
|
