България
За България Обща информация Разположение Климат Земеделие История
Туризъм
Културен туризъм Морски туризъм Ски и планински туризъм Ловен и риболовен туризъм Балнеотуризъм Екологичен туризъм Селски туризъм Приключенски туризъм
Забележителности
Световно наследство Антични постройки Средновековни крепости Български обичаи Традиционни занаяти Природни паркове Скални феномени Пещери

Антични постройки

Българските земи са били населени още от дълбока древност. За това свидетелстват множеството открити антични постройки.

Перперикон

Свещеният град Перперикон се намира в Източните Родопи, на около 15 км от гр. Кърджали. Датира от 8 000 години преди Христа. В близост има десетки археологически обекти от различни епохи. Според изследователите тук се намира светилището на Дионис, описано от Херодот.

Дворецът на Перперикон е бил масивна Г-образна сграда с дебели стени. Част от стените са рязани естествени скали, по които личат ниши за гредите. Градежът е от каменни блокове, типични за мегалитното строителство. До парадния вход с добре запазен праг водят около 200 м каменни стъпала, които са широки около 3 м.

При последните разкопки на няколко метра от двореца е открит голям жертвеник за едри животни и човешки жертвоприношения, каквито са правени по онова време. В най-ниския етаж на двореца са открити пет саркофага. Те са вкопани в скалистия под, до тях има ниши за даровете. В западното помещение се е намирал олтар, съдят археолозите по запазен каменен постамент. В северозападната част е открита крипта с 15 каменни саркофага.

Античен град Улпия Ескус

Величествените развалини на римския и византийски град Улпия Ескус се намират в близост до с. Гиген, Плевенски окръг. Заемат площ от около 280 дка.

В резултат на направените разкопки в местността са получени ценни данни за бита на местното население, което се е състояло от траки, италийци, преселници от Мала Азия и от западните римски провинции. Това включва информация за поселищното развитие, укрепителните системи, уличните мрежи, обществените и училищните сгради, икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи.

Крепост Кастра Мартис

Крепостта Кастра Мартис се намира на около 30 км от Видин. При археологически проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта, на същото място, през първото хилядолетие преди новата ера е съществувало малко трако-римско селище.

Крепостта се състои от две части - квадрибургий и кастел. Първоначално е бил издигнат квадрибургият - към края на III - началото на IV в. Представлява квадратно укрепление с размери 40 на 40 м. В ъглите му се издигат мощни кръгли кули с диаметър 12,5 м. В него е било седалището на коменданта на крепостта. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Заема площ от 15,5 дка.

По средата на централната сграда на укреплението има вътрешен двор с кладенец, покрит с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения. Северно от двора има обширното помещение, което е изпълнявало по-особени функции. Там вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените прозорци.

Крепост Цепина

Крепостта Цепина се намира в североизточния край на Чепинската котловина, на 6 км. от село Дорково. Построена е на висок скалист връх, на надморска височина 1136м. През средновековието е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207г.) отново е включена в пределите на Българската държава.

През XII - XIII век Цепина е голям средновековен град-крепост. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви и четири прецизно изградени водохранилища. От едната църква са иззети двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на крепостните стени - вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и привличат множество туристи.

В подножието на крепостта има уредена експозиция с материали от археологическите разкопки и проучвания. В близост има туристическа хижа.

Aнтичeн град Никополис aд Иструм

Останките от античния град Никополис aд Иструм се намират на 3 км. от село Никюп, на 20 км. северно от старата българска столица Велико Търново.

Никополис ад Иструм е основан в 102 г. от император Траян в чест на победата му над даките. От началото на II в. до средата на IV в. градът е най-значителния градски център във вътрешността на областта Mизия между река Дунав и Стара планина. Пострадал от първото и второто готско нашествие, градът е възстановяван oт византийците през V-VI в.

Досега е изследвана само една трета част от територията, на която се е намирал античният град. Oткрити са интересни находки, принадлежащи на различни епохи.

Белоградчишка крепост Калето

Белоградчишка крепост е една от най-добре запазените в България. Тя е изградена от римляните сред непристъпни скали, още преди създаването на българската държава.

При строежа на крепостта римляните използували естествената непристъпност на белоградчишките скали, като издигнали само две стени - от северозапад и югоизток. От другите страни за преграда служат два огромни скални масива, високи по 80-100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите от 4 до 5 м. и високи от 12 до 15 м.

Крепостта се състои от три двора с обща площ 10 211 кв.км. и едно отделно укрепление. Всеки двор е бил с възможност за автономна защита. На крепостните стени са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15 оръдия. Има казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Открити са две щерни за вода, издълбани в скалите, дълбоки около 5 м. Те се пълнели със снежна и дъждовна вода и събраното количество се пазело като неприкосновен запас.

Антична крепост Калето

Античната крепост се намира в югозападния край на Монтана, на височината “Калето”. При археологическите разкопки са разкрити порта с кула, строена III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно – медната епоха, славянски жилища и светилище.

Крепост Кракра

Крепостта Кракра е на малко скалисто плато в юзозападната част на Перник. Откритите тук следи от живот датират от V-VI век пр. н. е. Запазените останки от крепостни стени, градени с пясъчници, очертават многоъгълна крепост с площ 45 дка. Селището е разрушено за пръв път през III век пр. н. е. Възстановена от траките, твърдината развива дейни търговски връзки с околния свят. Особено оживена е по време на римското владичество. Към средата на VI век селището запада, вероятно пострадало от славянските нашествия. Най-голямо развитие крепостта достига през IX и X век. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. През X и началото на XI век пернишката крепост играе първостепенна роля в отбраната на страната срещу византийското нашествие. Тогава се ръководи от воеводата Кракра, владетел още 35 крепости в района. През 1189 г. твърдината отново е опожарена и старата й слава отмира.

Римски военен път Карасура

Карасура се намира на южните склонове на планината Средна гора, на около 50 км североизточно от Пловдив. В древни времена то е било станция върху най-краткия път между Европа и Близкия Изток. Като "римски военен път" той е свързвал значимите антични градове Сингидунум (Белград), Сердика (София) и Адрианополис (Одрин) със столицата на Източно-римската империя Константинопол, по-късната Византия и днешния Истанбул на Босфора.

Местността е била заселена още от края на ранната каменна ера (около 5000 пр.н.е.). Благодарение на своите природни дадености - плодородни почви, големи количества минерална вода и средиземноморски климат, е предлагала идеални условия за живот. Тук са проведени около 20 разкопки. Археолозите са успели да разкрият големи части от разделеното с рекичка двойно крепостно съоръжение със стена, кули, бастиони и порти. Открити са множество култови предмети, оброчни релефи, предмети за ежедневна употреба и др.

Тракийски център при Халка Бунар

Тракийският център при Халка Бунар се намира в землището на с. Горно Белево, Старозагорска област. Резултатите от археологическите проучвания, макар в начален стадий, го нареждат сред важните обекти на тракийската селищна археология, проучвани в момента в България.

Разкрит е уникален керамичен център, от който засега са известни четири пещи, организирани две по две, около две предпещни ями. Запазени са основните конструктивни елементи на пещите - горивна (или смесителна) камера, скара с вентилационни отвори, снабдителен канал и предпещна яма. Всяка от четирите пещи има свои функционални и конструктивни особености. Това са първите свидетелства за устройството на подобен тип съоръжения и организацията на керамичното производство в тракийски център от ранноелинистическата епоха.

Открити са изключително разнообразни находки. Част от тях са свързани с конкретни занаяти или селскостопански дейности - хромелни камъни, тежести за стан и рибарска мрежа, прешлени за вретено, железни ножчета, длета, брусове. Има и такива с ясно култово предназначение - фрагментите от есхара, миниатюра на брадвичка от глина, глинено "хлебче", "жетони" от стени на съдове, астрагалоси. Истинско произведение на изкуството е изящна главичка от теракота на жена. От особена важност са фрагментите от съдове с графити на гръцки език. Открити са и извънредно голямо количество животински кости.

Тракийската гробница в Казанлък

Това е един от най-известните паметници на тракийската култура, включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство. Гробницата е с диаметър 2.65м. и висока 3.25м. Изградена е от тухли, за които се предполага, че са открити като строителен материал от римляните 2 века по-късно. Като свързващ материал са използвани блокове от камък и глина.

Гробницата е известна с уникалните си стенописи, които са изпълнени с мокро фреско и темперна техника. Те покриват площ от около 40 кв.м. и представляват една изключително красива художествена галерия. Картините са много реалистични и показват битки, сцени от ежедневието, погребални шествия...

Гробницата датира от края на 4-ти и началото на 3-ти век преди новата ера. Намира се в североизточната част на Казанлък.

Храмът на Кибела

Селището е разположено на остров в сладководното Дуранкулашко езеро. През хилядолетията езерото е било ту отделено, ту свързано с Черно море. Върху неговата територия в течение на шест хиляди години е имало селище (от 5400 г. пр. н.е. до 1100 г., когато Византия завладява Първото българско царство). Предполага се, че е изоставено заради маларичните комари.

Тук са открити интересни находки - керамични фигури на идоли, които изобразяват женски фигури; множество керамични съдове; оръдия на труда; брадви от еленов рог... Интерес представляват няколко украшения - огърлица от златни и халцеденови маниста, наниз от златни и малахитови маниста, антропоморфен амулет, спирала от златна тел, вероятно накит за глава и др.

Храмът на Ситалк

Близо до село Старосел, на около 20 км. от град Хисар се намира най-големия в Югоизточна Европа тракийски царски комплекс с храм-мавзолей. Предположенията са, че храмът е на тракийския цар Ситалк, живял около 440 г. пр.н.е.

Към храмa води парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. В това помещение посветеният е влизал за връзка с боговете.

На 30 м от главния храм е открито царско погребение. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и добре запазени рисувани керамични съдове.

Римски терми - гр. Варна

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми (бани) са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, вдигната на повече от 7000 кв.м. площ.

Разкритата сграда е част от терми на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че са били построени към края на II - началото на III в. Намерените в канализацията монети потвърждават тази датировка - най-ранните от тях са сечени при император Септимий Север (193-211г.), а най-късната е от времето на император Тацит (275г.). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Историческите и археологическите данни сочат, че по това време Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието.